Цам

         • Цам – сплав от цинк, алуминий и мед с широко приложение. Среща се под формата на автомобилни и машинни части, карбуратори, дозатори, дръжки на врати, ВиК батерии, бензиноколонки, детски играчки, различни сглобки и др.
          • Цинк – една от основните съставки на цама, се среща в чист вид, най-често под формата на ламарина от покривни конструкции на стари сгради и олуци.

 

Допълнителна информация за цам и цинк: Цинкът Zn е химичен елемент, преходен метал. Намира се във 2Б група, четвърти период от периодичната система на елементите. Поредният му номер е 30.

Цинкът е познат на човечеството от древността. Данни за неговото получаване и употреба има още от XIII век пр.н.е. , най-вече под формата на медна сплав – месинг. Месингът се получавал от мед, която се стапяла със „земя“, известна на древните гърци като „кадмия“. Тази „земя“ впоследствие се оказала цинков карбонат (ZnCO3), който е получил и минераложкото название смитсонит. Като чист метал цинкът е получен в края на Средновековието, а в по-големи количества започва да се получава едва в края на XVIII в.

Цинкът е на 24-то място по степен на изобилие в земната кора. Среща се изключително в свързано състояние под формата на редица полиметални сулфидни руди, а също и като минерали.

Името му вероятно е дадено от алхимика Парацелз и е свързано с немската дума Zinke. Заслугата за откриването на чистия метал през 1746 г. обикновено се приписва на Андреас Сигизмунд Марграф. Към 1800 година Луиджи Галвани и Алесандро Волта откриват електрохимичните свойства на цинка. Те са от голямо практическо значение, тъй като поцинковането на стомана е едно от най-честите му практически приложения. Други области на приложение са в производството на батерии и сплави.

Една от често срещаните и широко използваните сплави на цинка е цам – цинк, алуминий и мед. В областта на вторичните суровини, сплавта цам е всъщност по-разпространен от цинка.