Мед

  • Тънка мед:

включва разнообразен нелегиран меден скрап с номинално съдържание на мед 92% – 96%, като медна ламарина, олуци, водосточни тръби, казани, котли, всички видове медна тел под 2 мм., проводници от електромотори, стартери и динама.

  • Дебела мед:

включва чисти медни изрезки и обрезки (без примеси, некалаени, необлицовани), събирателни шини, колекторни сегменти, медна тел и кабели, не по-тънка от номер 16 калибър по B&S. Дебелина на сечението над 2 мм.

  • Свежа мед:

включва медна тел и проводници (не калайдисани, без покритие, нелегирани), не по-малки от № 16 B&S калибър за тел, с  дебелина над 2 мм., оголена тел – ръчно или на машина.

  • Медни стружки без механични примеси.

 

Допълнителна информация: Медта представлява мек и ковък метал с изключително добра топлопроводимост и електропроводимост. В природата се среща като съставна част на различни минерали или в редки случаи като самородна мед. Най-голямата компактна маса чист метал е с маса 420 тона и е открита през 1857 година в американския щат Мичиган.

Медта е била известна на едни от най-древните цивилизации и има история на повече от 10 000 години. Медно украшение, направено през 8700 г.пр.Хр., е било открито в днешен Северен Ирак. По византийско време металът бил известен под наименованието халкос. Медта е била много важен ресурс за римляни и византийци. През Римската епоха основен източник на мед в Средиземноморието е остров Кипър, откъдето идва и латинското име на метала.В алхимията символът на медта бил като символът на планетата Венера.

Медта е ковка и намира приложение в:

– водопроводната мрежа;
– кабели за електропреносната и електроразпределителната мрежа;
– изработка на дръжки на врати и други домашни предмети;
– скулптурата и направата на статуи (Статуята на Свободата съдържа 81,3 тона мед);
– материалите за покрив, канавките, улеите и др.;
– електромагнитите;
– електричните машини, най-вече електрически двигатели и генератори;
– парните двигатели;
– електрически релета, ел. превключватели и автобусните врати;
– електронни лампи, електронно-лъчеви тръби и магнетроните в микровълновите печки;
– вълноводни структури, които насочват свръхвисокочестотни радиовълни;
в интегралните схеми, замествайки алуминия заради по-добрата си проводимост;
– в сплав с никела, примерно купроникел и монел, се използва в корабостроенето поради високата издръжливост на корозия;

– като съставна част на монетите, най-често във вид на купроникел (например американските 5-центови монети са с 3,5%-ово съдържание на мед; центовете (1/100 от долара) са с 4,5%-ово съдържание на мед; 10-центовите монети са с 5,5%-ово съдържание на мед и 25-центовите монети са с 3,8%-ово съдържание на мед;
– направата на предмети като тигани за пържене, ножове, лъжици, вилици;
използва се в болниците и по корпусите на корабите, а също и в климатиците, понеже бактериите не се развиват върху повърхности направени от този метал;
меден сулфат (CuSO4) се използва в басейните и в градинарството (син камък) за защита от плесен и гъбички;
– използва се в производството на компютри, като част от охлаждащите радиатори поради по-големия си капацитет за разсейване на топлина в сравнение с алуминия.

Също така широко приложение в практиката имат и сплавите на медта: месинг и бронз.